Парк Странджа

Експертите на БФБ твърдят, че с Плана за управление на Природен парк Странджа не могат да се променят границите му, както и включените в него други защитени територии. Той предвижда мерки за опазване и устойчиво ползване на горите в Странджа. Местните хора настояват Планът да предложи в Странджанската гора да има само санитарна сеч и да се секат единствено дърва за огрев.
bourgas.org


Близо 3 часа продължи информационната среща за запознаване с процеса по актуализиране на проекта за План за управление на Природен парк Странджа, която премина при голям интерес и с бурни дискусии.
Срещата бе организирана от Гражданското сдружение в Ахтопол и в нея участва Директорът на Дирекцията на Природен парк Странджа – Стефан Златаров, заедно с експерти по биоразнообразие от ДПП. На поканата ни до МОСВ за участие се отзова и експерт по защитените територии от Регионалната инспекция по околна среда и водите – Бургас. В срещата се включи и кметът на община Царево – Петко Арнаудов, Председателят на Общинския съвет, кмета на Ахтопол и др.
Представителите на БФБ разясниха, че Планът за управление на природен парк Странджа се изготвя на базата на съществуващото законодателство и режима на съществуващите защитени територии в него (резервати, защитени местности, природни забележителности). Докато тези територии са в определени от закона граници, те могат да бъдат отразени в Плана само по този начин.
Част от въпросите на местните хора бяха свързани с изключването на местностите Айроди, Ахтото и Аероплана от защитена местност Устие на река Велека, което те са поискали от МОСВ още през 2007 г., но до този момент има категоричен отказ от Министерството. Интересът им е провокиран от желанието за промяна предназначението на земеделската земя с цел последващо застрояване.
Експертите на БФБ твърдят, че с Плана за управление на Природен парк Странджа не могат да се променят границите му, както и включените в него други защитени територии. Той предвижда мерки за опазване и устойчиво ползване на горите в Странджа. Местните хора настояват Планът да предложи в Странджанската гора да има само санитарна сеч и да се секат единствено дърва за огрев.
Едва в края на срещата бяха поставени и други въпроси от Плана, различни от тези за застрояване на крайбрежието – свързани с паша на кози, свободно отглеждане на животни, пречиствателна станция на Ахтопол, шапа и други.
В събота в 11.00 се проведе и среща с местните хора в Синеморец, в която отново участва кмета на Общината, както и наместниците в Резово и Варвара. Исканията на хората този път са за изключване на терени от три местности – „Ромският квартал”, „Поляните” и „Ябълковите градини” край Бутамята.
Планът за управление на Природен парк Странджа e изключително важен документ. Той регулира човешките дейности на територията на парка като формулира ясни правила, които да гарантират дългосрочното опазване на уникалното Странджанско природно и културно-историческо наследство. В резултат се очаква развитие на територията по цялостен и природосъобразен начин. Екипът на БФБ ще направи всичко възможно в процеса на актуализация на Плана да постигне баланс между опазването на природата и интересите на местните хора, съобразно българското и международно законодателство.

Представители на местните общности в Царево и Малко Търново се запознаха с пилотния проект „Странджа”, съобщиха от община Царево. Проектът е инициатива на Съвета на Европа и се изпълнява по Регионалната програма за културно и природно наследство на Югоизточна Европа. На срещата в Царево в края на седмицата сътрудниците по проекта Владимир Димитров и Катя Иванова - представител на „Бизнес център Малко Търново”, акцентираха върху приоритетите му. Един от тях е общините взаимно да си помагат и по-добре да си сътрудничат с държавата.
Странджа е избрана за представителна територия на България заради уникалното културно и природно наследство и защото е успяла да го съхрани. Трите общини, включени в пилотния проект, са Царево, Малко Търново и Средец и представляват цялата страна. Ако проектът има успех, ще бъде приложен и в други територии на България. Програмата вече се изпълнява във всички страни на Югоизточна Европа.
Пилотният проект се координира и изпълнява от Министерството на културата и въпреки че е стартирал през 2006 г., все още е в подготвителен етап. Преди две години експерти от Съвета на Европа направиха една предварителна диагностика на територията. До април следващата година те отново ще посетят региона и ще излязат с второ експертно мнение.
Ключов момент в изпълнението на проекта е управленската структура, която предстои да се изгражда. През 2011 г. вече трябва да бъдат избрани ръководител и координатор на проекта.
Акцентът в програмата е културното наследство и всичко, което характеризира пилотната територия. Идеята е, като се подпомагат бизнесът и типичните дейности в региона, да се акумулира развитието му. Ключовата роля е на общините.
„Важно е да се знае, че всичко зависи от инициативата на местните хора и от политическия ангажимент на държавата. От Съвета на Европа само направляват проекта. Ролята на общините тук е да успеят да убедят културното министерство и още две-три министерства, че трябва да се изгради междуведомствена комисия и да има воля да се осигурят средства за изработване на Стратегия за развитие. Проектът ще се изпълнява на доброволни начала. Той не е обезпечен финансово. Ако бъдат одобрени някакви средства, било то от общини или от министерства, тогава и Съветът на Европа ще отпусне същата сума. Но без да има воля от държавата, Съветът на Европа няма да отпусне пари по тази програма”, обясни Владимир Димитров.
След срещата участниците посетиха пчелина на Манол Тодоров - местен производител на манов мед, за да видят как се развива един типичен за региона отрасъл. Странджанският манов мед се смята за един от най-добрите по качеството електропроводимост.